* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кога е било робство,
кога са били години,
всичките хора бягали,
бягали, та се криели.
Йорданка, клета вдовица
с две ми дребни дечица
и тя е, холън, бягала
с двенките си дечица
и двенките ги е хвърлила,
чужди ги хора вземали,
вземали и отгледали.
Кога големи станали,
големи, та за женене,
един друг се залюбили,
любили и се вземали,
вземали, без да се знаят.
Едно си дете добили.
Как се е дете добило,
ревяло, та не млъквало,
стара слугиня вземали,
слугиня, черна робиня,
тя си е детето люшкала,
люшкала и му пеела:
- Нани ми, нани, Иванчо,
синово и дъщерно.
Кат я зачула булката,
тя си Стояна казала:
- Любе Стояне, Стояне,
нашата черна робиня
снощи си дете люшкаше,
люшкаше и му пееше:
"Нани ми, дете, нани ми,
синово и дъщерно."
Попитай си ти слугиня,
слугиня, черна робиня,
защо е така пеела!
Вечерта, кат се стъмнило,
вечеря са вечеряли,
Стоян робини продума:
- Я ми детето приспивай,
приспивай, песен ти изпей,
дето я снощи пееше!
Робиня Стояна дума:
- Синко Стояне, Стояне,
и ти ми, щерко Петрано,
вие сте брат и сестра.
Когато холън бягахме,
майка ви, чедо, хвърлила,
вие сте се двама взели,
мене слугиня вземали.
Стоян Петрана продума:
- Ние ще бъдем брат и сестра
и дете ни брат остава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016