* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската.
Кой я размири, ще я помири.
Размирили я пустите турци,
пустите турци, руси маджари;
отдето минат селата палят.
Старите хора под нож ги карат,
малките деца под кон ги тъпчат,
моми и булки роби ги робят.
Че ги карали, прекарали ги,
прекарали ги през тих бял Дунав.
Че са отишли на равно поле,
разтегнали са бели чадъри.
Че седнали делба да делят,
кому се падна по две и по три.
На млад еничер само едничка,
само едничка, млада Драгана.
Че я поведе млад еничерин,
че я заведе под чадъра си.
Кога излезе млад еничерин,
погледна долу, погледна горе.
От синьо небе, кървав дъжд вали,
от черна земя син пламък вдига.
Че попита млад еничерин:
- Мари, Драгано, млада робиньо,
имаш ли братя, имаш ли сестри?
Отговаря млада Драгана:
- Брей, ой те тебе, млад еничерин,
аз си имах само един братец.
Като бяхме ние мънички
на път играхме и си правехме,
правехме от пепел динки.
От там минаха тез пусти турци,
а че ми взеха мойто братче.
Отговаря млад еничерин:
- Ами да го видиш познаваш ли го?
Аз да го видя, ще го позная
на гърди има от стрела белег.
А че разгърна млад еничерин,
а че разгърна бели си пазви.
Че му видела бела Драгана,
на гърди белег от лека стрела.
А че излезали много роднина,
много роднина - брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016