* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кога беше пуста размирия,
тогай беше голяма гладия,
па си беше и черна робия
и си бе на хора евтиния -
една мома за две огледала.
Тогай Стана вдовица остана
със нойни две маленки дечица -
Янко беше на три годин време,
а Янинка - на една годинка.
Просила е нойна мила майкя,
просила е, та ги е ранила,
у Прилепа Янко харизала,
у Прищина Янинка е дала,
у Солун се она поженила,
поженила, та се настажила -
се просила, та се е ранила.
Расна Янко, расна и Янинка,
па раснали, та са пораснали.
Па е решил Янко да се жени,
та си тръгна прилика да дири,
та си ойде у Прищина града,
там си виде хубава Янинка,
хареса я Янко, утакми я,
дека му е лика и прилика.
Па се върна дбма на дворове
да си сбира китени сватове.
Па си събра китени сватове,
па си тръгна Яна да доводи.
Научи се Янковата майкя,
дека Янко Янинка че взема,
па си ойде она на сватбата
да попроси, та да се прерани,
па у дали - пивнала, апнала,
па е она песен запояла:
- Дека се е чуло и видело
браток сестра за любе да вземе!
Дочула я китена невеста,
па на Янко она проговаря:
- Фала тебе, Янко младоженьо,
я изпъди дърта прослякиня,
много лоша песен она пое,
она иска нас да ни раздели!
Я Янко си на бабичка дума:
- Фала тебе, стара прослекиньо,
защо таква лоша песен поеш?
Защо искаш нас да ни разделиш?
Я она му потийом говори:
- Леле, Янко, леле, мили сине,
ти не знаеш, малечок ми беше,
а Янинка - още по-манянка,
кога, сине, баща ви си умре.
Тогай беше голема гладия,
просила съм, та съм ви ранила,
па не можех я да ви изчувам,
тебе дадох у Прилепа града,
а Янинка у Прищина дадох,
у Солун се, сине, я пожених,
пожених се, сине, настужих се,
се си просим, просим, та се раним.
Па си дойдох на вашата сватба
да попросим и да се нахраним,
да ви видим, сине, да ви кажем,
дека сте си браток и сестрица,
а азе съм ваша стара майкя!
Янко викна хубава Янинка,
па на Яна потийом говори:
- Леле, сестро, хубава Янинко,
ти че хванеш по поле широко,
я че хванем по гора зелена,
три години трева да пасеме,
три години да се не ставиме,
да си, Яно, грехове платиме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016