* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирило се, разробило се,
та заробиле Стана и Мио,
стана и Мио малки дечица.
Расъл е Мио, расъл, порасъл -
станал е Мио на стан ергенин.
Расла е Стана, расла, порасла -
станала Стана на стан девица.
Засака Мио хубава Стана,
сакал я Мио и дале му я.
Невестувала цела година,
даде им Господ мъжко детенце,
уцаниле му стара дадия.
Стара дадия дете люляла,
ем го люляла, ем му пеяла:
- Нани ми, нани, мъжко детенце,
така е майка Мио люляла,
така е майка Стани пеяла!
Ка я е зачул челеби Мио,
та па на Стана тийом говори:
- Ой, Стано, Стано, хубава Стано,
това е, Стано, нашата майка -
ние сме, Стано, брата и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016