* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Заробиле са робинка,
коги черкезе робеа,
робеа, далек караха
в Едрене Узун-чаршия
със две мънини дечица,
със Миу и със Марийка.
Та ми са Миа продале,
дето слънцето изгрява,
а па Марийка продале,
дето слънцето захожда.
Расте ми Миу, порасте,
стана ми тежък търговец,
търговец над търговците.
Тръгнал ми Миу, тръгнал ми,
сиви говеда да сбира,
хубави моми да сгледва.
Нийде прълика не найде,
сал си намери прълика
дето захожда слънцето.
Кат я поиска - дадоха я.
Яли са, пиле годежа
и за сватбата думали.
Коги е било неделя,
тежка си сватба вдигнале,
мало голямо си дошло.
Па си ги Господ подари
със едно мъжко детенце.
Марийка Миу думаше:
- Я, айде, Мио, да идем
в Едрене Узун-чаршия,
бавачка да ми доведеш,
детето да ми забава.
Миу Марийка послуша,
та па си Миу отуде,
та си бавачка доведе
и я из робство изведе.
Тя се у люлка улови
и си песен запяля:
- Нани ми, нани, детенце,
синово, още дъщерно,
мама си ги е хвърлила,
когито беше мурабе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016