* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Заробили са робинка,
робинка, жена болярка,
коги черкези робеа,
робеа, далек караха,
караха, препродаваа
в Едрене Узун-чаршия.
със две мъжки дечица,
със Мио и със Марийка,
па ми са Мио продали,
дето слънцето изгрява,
а па Марийка продали,
дето слънцето захожда.
Расте ми Мио, порасте,
стана ми тежък търговец,
търговец над търговците.
Тръгнал ми Мио, тръгнал ми
сиви говеда да сбира,
хубави моми да згледва.
Нийде прълика не найде,
сал си прълика намери
дето слънцето захода.
Като поиска, дадоха.
Ели и пили годежа
и за сватбата думали.
Коги е било неделя
тежка са сватба вдигнали,
малко, големо - илядо.
Па си ги Господ подари
със едно мъжко детенце.
Марийка на Мио думаше:
- Мио ле, айде да идеш
в Едрене, Узун-чаршия,
бавачка да ми доведеш,
детето да ми забавя.
Мио Марийка послуша,
отиде в Узун-чарши,
та си бавачка доведе.
Като я Мио доведе,
тя се у люлка улови,
та па си песен запяла:
- Нани ми, нани, детенце,
синово и дъщерино,
вас ви е мама затрила,
когито беше робия,
коги черкезе робеа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016