* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кога беше пленство по земнята,
кога турци земня потурчия,
изпления деца сирочиня.
Едни носят кье сънце заходит,
други носят кье сънце огреет.
Израстоа и си порастоа,
се стория на бюлюк девойки,
се стория на бюлюк юнаци.
Се сакаа, двайца се зедоа,
се зедоа юнак и девойка,
си сдобия тия мъжко дете.
Па немаше дете кой да лъжет;
си отиде на нова пазара,
па си купи жална робинчица,
я донесе дете да му лъжет.
А тя била нивна жална майка.
Та й позна, тия не познале,
страв му беше ними да им кажет.
Па си лъжет лудачко детенце,
си го лъжет и песна му пеет:
- Люли, пищи, море мъжко дете,
мъжко дете, мило внуче,
и от сина, и от кьерка!
Па я дочу мили синко,
къде пеет на детето.
- Що е това, стара майке?
- Не ме прашуй, мили синко!
Вие ми се не знаете,
дали сте ми брат и сестра.
С' изнайдова брат и сестра,
па зедова мъжко дете,
г' отнесоа на манастир
и майка му калугьерка.
Па си зеде своа майка
да я гледат мили синко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016