* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката и Богданската земя,
размирили ми са я черните татари -
старите в огън гориле,
младите на маждрак боделе,
моми и булки в робство ги карали.
Че заробили хубава Станка,
хубава Станка и Кaра Неда.
Че ги карале и прекарале,
през тиха бяла Дунава.
Там построили бели чардаци,
та почнали роби да делят.
Че се е паднало робиня,
робиня Станка на черно татарче.
Черно татарче на Станка думаше:
- Имаш ли, Станке, майка още баща,
майка и баща, брат и сестра?
Станка му тихом, през сълзи дума:
- Стара ми майка и баща в огън изгоряха,
едно братче сираче имах
и него татарите краднаха.
Татарче Станка думаше:
- Tъй да го видиш - познаваш ли го?
- Познавам го по руса коса и дясна ръка.
Със сабя сечен на дясната ръка,
с куршум пронизан,
Па се завърна черно татарче бели ръкави
и махна алена чалма, като на руса глава.
Със сабя сечен на дясна ръка
и с куршум пронизан.
Като го Станка с очи видела
и в него брат си познала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016