* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Видо, Видо, Кара Видо!
Вида седи в среди море,
в среди море, на бял камен,
и ми седи, и писува:
"По турчища мор ще дойде,
по кауре плен да пленят!"
Та плениха, що плениха,
пет синджира млади роби;
първи синджир - лю женени,
лю женени млади роби;
втори синджир все невести,
все невести, лю женени;
трети синджир млади роби,
млади роби, лю главени;
четвърти синджир все девойки,
все девойки, лю главени;
пети синджир все лефтери,
все лефтери млади роби,
млади роби и робини.
Останаха две дечица,
две дечица сирачета,
сирачета, близначета -
ой Янинка във прянинки,
ой Никола във люлчица.
Та растоа, що растоа,
та се тие двата взеха.
Водиха се три години,
та стекоа мъжко дете,
купиа си стара вая,
да ми вая мъжко дете.
Янинка си вели-говори:
- Йоа, Никола, първо любе,
повъзпри се въз стената,
та послушай стара вая,
как ми вая мъжко дете:
"Нани, нани, мъжко дете,
от Никола - моя сина,
от Янинка - моя кьерка!"
Йй, Никола, първо любе,
ние сме били брат и сестра,
айде да се разделиме -
ти да идеш на огрява,
аз да ида на захода!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016