* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката и Беглишката,
два дни мерили, три дни делили,
че се паднала сестра на брата,
сестра на брата - млада невяста,
съща майка - стара робиня.
Че се водили малко, не много,
малко, не много - цяла година.
Че се е добило мъжко детенце,
тя го бавеше, стара робиня,
като го е люляла, песни му е пяла:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщериново.
От къде я зачу Михаил войвода,
той си отговаря на стара робиня:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
я да ми пееш снощната песен,
дето я пя на мъжко дете.
Тя ми говори стара робиня:
- Ой ми те тебе, Михаил войвода,
ти да ме чуеш, ти ще ме убиеш,
ти ще ме убиеш, ти ще ме затриеш!
- Не бой се, не бой, стара робиньо,
ако те с очи погледна,
очите ми да олетят,
ако ти с ръка посегна,
ръката ми да изсъхне!
Тъкмо запяла стара робиня,
че ми посегна Михаил войвода,
както към нея посегна,
така му ръката остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016