* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се, размирила се
Влашката земя и Богданската.
Кой я разигра, кой я разлюля?
Разлюлял ми я Михайл войвода!
Че си разпъна бели чадърди,
бели чадъри, бели и червени,
бели и червени, сини и зелени.
Под всякой чадър една робинка,
под Михайловия двор две робинки -
едната млада, едната стара.
Стара робиня дете люлее,
дете люлее, песни му пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете, от щерка внука.
Отгде у зачу млада робиня,
тя на Михаля тихо говори:
- Я, бре, Михале, млада войводо,
ти да накараш стара робиня,
да ти попее снощната песен,
гдето я пяла на нашто дете!
Михал войвода на робиня думаше:
- Мари, робиньо, стара робиньо,
я да попееш снощната песен,
дето си пяла на нашто дете!
Стара робиня Михаля дума:
- Да ми отрежеш старата глава,
старата глава с бялата коса,
пак няма ази да ти попея
снощната песен, дето съм пяла!
Михал войвода сабя издигна,
как ръка вдигна, тъй си остана.
Занареждала стара робиня:
- Вий двамата сте брат и сестрица.
Кога е голям бозгун станало,
ази ви двете тогаз захвърлих,
къде сте били и къде се намерили?
Я дайте да ви нишаните видя!
Когато им е нишан видяла,
тя си е двете деца познала.
Събрали са се деца и майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016