* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ах, изтекло е дърво дафина,
дърво дафина, черна маслина, (2)
ах, изтекло е сред Черно море,
сред Черно море, на ситян пясък. (2)
И под дървото златна трапеза,
на трапезата яде и пие (2)
Кара-Николчо със Цанка робинка.
Кара-Николчо яде и пие, (2)
Цанка робинка диван му седи,
диван му седи, вино залива, (2)
вино залива със филджан мирджан,
не го долива с вино червено, (2)
най го долива с сълзи горещи.
Кара-Николчо Цанки думаше: (2)
- Бре, ой те тебе, Цанке робинке,
Цанке робинке, моя слугинке, (2)
кат диван седиш, вино заливаш,
що ни доливаш с вино червено, (2)
а най доливаш с сълзи горещи?
Бельки те, Цанке, аз роб направих, (2)
тя те направи, Цанке, мама ти,
когато беше, Цанке, зла зима, (2)
зла зима, Цанке, гладна година,
тя те продаде, Цанке, мама ти, (2)
тя те продаде за едно кило,
за едно кило бяла пченица, (2)
за едно бухче, Цанке, бял памук.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016