* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кара-Никола яде и пие,
бяла му Станка диван седи,
диван седи, чаши долива,
чаши долива със руйно вино,
не ги долива с руйно вино,
най ги долива със бистри сълзи,
и пак се варди да я не угади,
да не я угади Кара-Никола.
Отде я видя Кара-Никола,
той се на Станка Цани думаше:
- Ох мари, Цане, ох мари айо,
защо ми плачеш, защо ми тъжиш,
че да не съм те робом поробил,
робом поробил, силом посилил?
Поробила те е, Цане майка ти,
майка ти, Цане, баща ти.
Ти не знаеш ли, аз мари, Цане,
когато беше гладни години,
крината жито по триста гроша,
оката брашно за двеста гроша.
Баща ти беше, Цане, клетичък сиромах,
той си имаше много дечица,
пък ти му беше най-голямата,
тебе продаде, тебе хариза,
за крина жито, за триста гроша,
да си изхрани дребните деца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016