* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

- Спиш ли, Милке ле, море, разбуждай се,
турци града изпълния,
наше се по заградия,
то би младо залюбия.
що би средно заробиха,
що би старо погубиха.
Останаха един Янко.
един Янко и Яница,
два сирака, два близнака.
Расли, расли, та порасли,
та се двама увземали.
Роди им се мъжко деге,
не е дете като дете,
а е дете - змия в гора,
змия в гора, гущер в поле.
Тръгнал си е млади Янко,
да си дири стара баба,
стара баба робинчица,
да им гледа мъжко дете.
Та отиде на поп пазар,
та си купи стара баба,
стара баба робинчица.
Стара баба люлка.поля,
люлка люля и му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
на мой Янко и Яница,
два сирака, два близнака!
Дочул я е млади Янко,
млади Янко и Яница,
та се двама прегърнаа,
живи са се прегърнале,
мъртви са се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016