* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е царската земя,
царската и Богданската.
Кой я е размирил, кой ще я умири?
Размирил я е Михал войвода,
той я размирил, той ще я умири.
Всекиму дава по една робиня,
дял му се пада стара робиня,
стара робиня, Виша Гергиня,
сестра Гергиня за жена.
Водили са се до три години,
добили са си мъничка рожба.
Кой ще я люлее, кой ще й пее?
Залюляла я е стара робиня,
залюляла я е, запяла й:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино.
Отде я зачу Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, виша Гергиньо,
да ми попееш снощната песен,
дет я пееш на мойто дете.
Че отговаря стара робиня:
- Не смея запя снощната песен,
че ще ми главата отрежеш.
Че се закле Михал войвода:
- Ако ти глава отрежа,
нек се схванат двете ми ръце!
Че е запяла Виша Гергиня:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино.
Като зачу Михал войвода,
че водил сестра за жена,
с ум се побърка, с душа се свърши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016