* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашка земя,
Влашка земя и Богданска,
та са се били до три години,
роби делили до три ми дена.
Та се ей паднало стара робиня,
стара и млада на млад еничерин
черни робини.
Та се минали до две години.
Млада робиня рожба родила,
рожба родила - мъжко детенце.
Залюляла го е стара робиня
хем го люляла, хем му пяла,
хем му пяла, хем му сълзи ляла:
- Нани ми, нани, синово дете
синовино и дъщерино.
Отде я зачу млад еничерин,
па си попита стара робиня:
- Я кажи, стара робиня,
що дете люлееш и сълзи лееш?
Тогаз продума стара робиня:
- Ой те тебе, млад еничер,
аз дете люлям и сълзи лея;
млада робиня - твойта сестрица,
а аз, стара робиня - твойта майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016