* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

- Бре, Янколa, млад Янкола,
стан си иди в Цариграда,
та ми купи робинчица,
робинчица, слугинчица,
да ми лъже мъжко дете,
мъжко дете, Димитърче.
Та отиде млад Янкола,
млад Янкола в Цариграда.
Та си купи робичица,
робинчица, слугинчица,
да му лъже мъжко дете,
мъжко дете, Димитърче.
Щом е дете залюляла,
песен му е тя запяла:
- Нани, нани, мъжко дете,
мъжко дете, Димитърче,
и я имах две дечинки,
две дечинки, сирачета,
сирачета, близначета.
Тях ги турци поплениха,
та раснаха що раснаха,
и са тия двата взели.
Родили си мъжко дете,
купили му робинчица,
робинчица, слугинчица.
Не е била робинчица,
а е била техна майка...
Де я дочу млад Янкола,
та си майка той прегърна.
Живи са се прегътнали,
мъртви са се разделили...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016