|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се й Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирил ми я й Михал войвода;
стари робеха, млади вземаха...
Че взел беше Михал войвода,
Михал войвода негова сестра,
негова сестра за млада невеста,
мама си взема стара робиня,
стара робиня, Виша слугиня.
Че се й минало малко, ни много,
намери му се рожба момчана,
че я приемва Виша робиня,
че я окъпва и я повива,
повива и залюлява,
залюлява и запява:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщериново;
расти, порасти, синко Иванчо,
да си станеш тежък търговец,
че да умириш Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
дет я й размирил Михал войвода,
Михал войвода, твоя бащица!
Послушала я млада войводка,
кат си въдушъл Михал войвода,
че му говори млада войводка:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
я да накараш Виша робиня,
да ти залюлей мъжкото дете,
кат го залюлей и да му запей,
и да послушаш как ще му запей!
И той викна: - Вишо робиньо,
азе те викам да те накарам
да ми полюлейш мъжката рожба,
хем да я люляш, хем да й попейш!
Отговори Виша робиня:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
да ти залюлям мъжката рожба,
да я залюлям и да й запям,
ама ме й страх - ще ме погубиш,
ще ме погубиш, ще ме посечеш!
- Не бой се, не бой, Вишо робиньо,
ако посегна да те посека,
да те посека, да те погубя,
да ми изсъхне дясната ръка,
да ми се хване десния крачец!
Че тогаз викна Виша робиня,
захваща Виша робиня
да го люлей и да му пей...
Кат си запява нейната песен,
нейната песен да се разтуши:
- Я нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщериново;
расти, порасти, мъжка рожбица,
че да си станеш тежък търговец,
че да умириш Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
дет я й размирил Михал войвода,
Михал войвода, твоя бащица!
Че я почака Михал войвода,
дур си изкара Виша робиня
нейната песен жалната.
Че я попита Михал войвода:
- Ой ми те тебе, Вишо робиньо,
отде си чула таз жална песен,
таз жална песен разговорна?
Че си отдигна дясната ръка,
че си повдигна своя калъч
да посече Виша робиня;
там, дет издигна да я посече,
и му се схвана дясната ръка,
дясната ръка и десния крачец!...
Горна Оряховица (СбНУ 2/1890, с. 142 - "Михал войвода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|