* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Калинка платно тъчеше
в техните изби дълбоки.
Стоян при нея седеше,
та й люлката люлее
и с меден кавал засвири,
а Калинка му приглася.
Чуло се глъчка на пътя,
Калинка дума Стояну:
- Стояне, моя пръвнино,
я излиз отвън на пътя.
И Стоян стана, излезе,
че се назадя повърна
и на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
продават стара робиня.
Я хайде да я вземеме,
та да ни гледа детето.
Че стана Стоян, Стояне,
че си на пътя излезе
и си робиня откупи,
че си я у тях заведе
и люлката подаде.
Като й люлката поела,
поела я и запяла:
- Де нано, баба, де нано,
де нано, синово дете,
синово дете, зетьово,
снашино, та дъщеринино!
Питали изпитали се -
брат и сестра излезли,
и стара майка робиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016