* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Разболял ми се, дей, гиди, Михайл войводо.
Диван му строят девет робини,
девет робини, виши гъркини,
десетата Станка робиня,
Станка робиня, бяла българка.
Тя му налива, тя му долива,
до половин чаша люта ракия
от половин чаша, все бистри сълзи.
Пък той я пита, пита разпитва:
- Ой те тебе, Станке ле, що ми наливаш
до половин чаша люта ракия,
от половин чаша все бистри сълзи?
- Ой те тебе, Михаил войводо,
Стана при тебе три години,
три години, откак шетам,
нито ти ме познаваш, нито аз ти казвам,
нито аз ти казвам - сега ти казвам,
че аз съм си твоя сестрица.
Че ще се познаем кога си разгърнеш,
кога си разгърнеш белите гърди -
от лява страна белег си имаш.
Че се провикна Михаил войвода,
че си разтвори юнашки гърди,
че се съгледа Михаил войвода -
от лява страна белег си има.
Че се провикна Михаил войвода:
- Прощавай, сестро, прощавай, Станке!
Досега беше черна робиня,
отсега, сестро, мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016