* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се й царската земя,
царската земя и Богданската.
Кой я й размирил, той я й умирил,
той я й размирил Михал войвода,
че той си й хванал сестра за жена,
сестра за жена и майка робиня.
Стара робиня дете люлее,
хем го люлее, хем му пееше:
- Де нъни, нъни, синово дете,
синово дете и дъщерино,
от едно сърце рожба момчана! -
Как я зачул Михал войвода,
той на мама си отговаряше:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
да ми попееш снощната песен,
снощната песен, онзиденшната,
дето я пееше на мойто дете! -
Отговаряше стара робиня:
- Как ще ти попям снощната песен?
Ти да я чуеш, ще ме утрепеш,
ще ми отрежеш клетата глава! -
Отговаряше Михал войвода:
- Ако ти отрежа клетата глава,
да ми изсъхне десната ръка,
десната ръка и левия крак! -
Че се провикна стара робиня,
да е запяла из едно гърло,
из едно гърло, пък със два гласа:
- Де се е чуло, чуло, видяло,
челяк да хване сестра за жена,
сестра за жена, майка робиня,
каквото й хванал Михал войвода! -
Как е зачул Михал войвода,
той си изтегли острата сабя,
та й отсече клетата глава;
и му изсъхна десната ръка,
десната ръка и левия крак.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016