* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Подувнал е тихи ветер,
подувнала и ветрушка,
та вдигнаха мома Яна,
вдигнаха я у гората!
На среча ву дели Димо,
па му Яна говореше:
- Дели Димо, брат да ми си!
Дели Димо ву говори:
- У гора се брат не вача,
у гора се любе люби!
Сакаха се, вземаха се,
водиха се три години,
па сдобиха мужко дете,
мужко дете, чудна дзверка -
и без рука, и без нога,
и без десно църно око,
и без тънки половини.
Понесоха до да го кръстят,
та ойдоха пред църквите -
църквите се затвориха,
поповете онемяха,
гяковете ослепяха.
Па върнаха мужко дете,
църквите се отворили,
поповете продумали,
гяковете прогледали.
Па пойдоха по-нагоре,
та сретнаха стара баба:
- Мори бабо, стара бабо,
да те ценим да ни чуваш,
да ни чуваш мужко дете,
мужко дете чудна дзверка -
и без рука, и без нога,
и без десно църно око,
и без тънки половини!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016