* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Стоян Дафина оставя,
та оти ли я оставя?
- Оти ми не е каматна,
кайно първана година.
- Стояне, любе Стояне,
та как ще да съм каматна,
кайно първана година?
Сега са девет години,
девет съм деца родила,
пък десетана - две деца,
две деца, двеня близнаци,
и двеня ми са царчета;
доде едноно повиям,
другоно ми заплаче.
Стоян на пазар торнува,
и Дафини си ромоне:
- Дафино, първо любове,
стани, Дафино, наръчай,
какво да си ти донесам?
- Стояне, любе Стояне,
не мой ми нищо дониса,
доведи си ми, Стояне,
до една стара робиня,
децаса да ми люлее.
Та си хи Стоян доведе
до една стара робиня.
Дафина крави доеше,
робиня деца люляше
и жална песня пееше:
- Нани ми, нани, детенце,
и я съм я сай люляла
моянук сина Стояна,
мояна щерка Дафина.
Дафина крави остави
и си Стояну викаше:
- Стояне, любе Стояне,
та ве сме били два брата,
във едно сърце лежали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016