* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирили я черни татари,
черни татари, грозни манафци,
старите баби с саби сечаха,
малките деца с коне тъпчеха,
моми и булки робини вземат.
От една къща три поробиха:
една калина, друга малина,
третата й била буля им Неда.
Калина плаче, малина жали,
тихо ги мири буля им Неда:
- Мълчи, калино, и ти, малино,
нека да плаче буля ви Неда,
че си й хвърлила мъжкото дете,
мъжкото дете в гора зелена!
Покараха ги черни татари,
че преминаха гора зелена
и навлязоха в поле широко.
Там си ги дялба, дялба делиха
на кому двенки, на кому тринки,
младо татарче хубава Станка.
Че я заведе младо татарче,
завело я е под чадъра си -
от черна земя син пламък гори,
от ясно небе кървав дъжд вали.
Старите хора Станка питаха:
- Ой ми те тебе, хубава Станке,
да ти й казала твоята майка
да си имала братец поробен,
братец поробен и потатарчен?
Отговаря им хубава Станка:
- Казала ми е, имала съм си!
Та си излегли братец и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016