* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се българската земя,
българската земя и Богданската.
Старо биели, младо робели,
че поробили майка и сина,
и още дъщеря Радка.
Който я размирил, той я умирил.
Че заправили дълги мостове,
дълги мостове на бял Дунав.
Заправил ги Михал войвода,
че му думаше негова булка:
- Ой ми те тебе, Михал войводо,
я ми представи стара робиня,
стара робиня, от нашта рода,
тя да ми гледа мъжката рожба!
Че й представи стара робиня,
че си залюля мъжката рожба,
кат я залюля, тихо запяла:
- Ой ми те тебе, синово дете,
синово дете и дъщериново.
Че я зачула негова булка,
тя си на Михал тихо говори:
- Ой ти те тебе, Михал войводо,
я си накарай стара робиня
да си запее снощната песен,
дето я пееше на мъжка рожба.
Че отговаря стара робиня:
- Как да запея снощната песен?
Ще ме погубиш, ще ме заколиш!
Че се закле Михал войвода:
- Ако те тебе с ръка похвана,
да ми ръката от рамо изсъхне!
Че си запяла стара робиня:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщериново.
Че тогаз каза Михал войвода:
- Как ни позна, стара робиньо?
- Вий си имате на дясно рамо,
на дясно рамо по една лунка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016