* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Черешница род родила,
род родила, дур се свила,
всяка вейка и товарче,
най на върхо жълта дюна,
на дюната славей пее,
славей пее и нарича:
- Турци земя кье попленят,
що би старо, кье погубят,
що би младо, кье залубят,
дребни деца кье изколят!...
Ка дочула робинчица,
скрила си е дребни деца,
дребни деца, два близнака,
скрила ги е под копаня.
Турци земя поплениха,
що би старо - погубиха,
що би младо залюбиха,
дребни деца изпоклаха.
Останали два близнака,
расли и се оженили.
Одимали мъжко дете,
ошли са на чешмата,
на чешмата, беговата,
да си терат бавачката,
да им чува мъжко дете.
Найдели са робинчица,
робинчица люлка вързала
и му песен запеяла:
- Нани, люли, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
от щерка ми, от Янинка!
Тогай се они познали,
че брат и сестра се вземали,
живи са се прегърнали,
мъртви са се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016