* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Никола дума Николинка:
- Любе Николино, Николинке,
защо не ми си весела,
както първата година,
първата и втората?
Николинка дума Никола:
- Как да ти съм весела,
както първата година,
първата и втората,
две дечица имаме,
две, до две близначета -
Никола и Николинка.
- Що не ми си казала,
слугиня да ти пазаря?!
И стана Никола, отиде,
на оня ми върли Раздрумя,
дето татари минават,
постоя малко, не много,
ето татари пристигат,
всякакви роби караха,
най-подире върви бабичка,
бабичка, стара робиня.
Никола дума бабичка:
- Бабичко, стара робиньо,
я хайде с мене да дойдеш,
слугиня да те пазарям!
И тя с Никола отиде,
та се слугиня пазари,
децата да му отгледа.
Сутринта, като станали,
Николинка по измет ходеше,
бабичка, стара робиня,
тя си деца люлеела,
като люлеела и пеела:
- Нани ми, нани, дечица,
двенки до две близначета,
и баба ви е имала,
две деца, две близначета,
на име Никола и Николинка,
баба ви ги е хвърлила,
кога мурабето станало
и до днеска не ги е видяла.
Николинка, като зачула,
вечерта на Никола разправя:
- Либе Никола, Никола,
та нашта стара бабичка,
каква песня пееше...
Никола кат зачул тез думи,
той на Николинка продума:
- Любе Николино, Николинке,
ти да забягнеш, либе,
там дето слънце изгрява,
а аз да забягна, либе,
там дето слънце залязва,
че сме брат и сестра,
па сме се либе водили,
като мъж и жена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016