* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Имала майка Михо и Стана,
та хи проводи сай долу, долу,
да си ми пасот дребнине телце.
Де поминоха черни татари,
та окрадаха Миха и Стана,
окрадаха хи, продадаха хи -
Миха нах изник, Стана нах заник.
Та ми растаха, как ми растаха,
Михо е станал прочуен юнак,
прочуен юнак чорбаджи Михо.
Стана станала каматна мома,
та се й прочула до изник слънце.
Прочул ми е и чорбаджи Михо,
та ми отиде нах заник слънце
да я поище за първо любе.
Поискал ми е, дадоха му е,
та се водиха до три години,
родила му е малоно дете.
Търнал е Михо на града на пазар
да ми продава, да ми купува.
Михо си Стани тихо ромони:
- Ой, Стану, Стану, ой, първо любе,
нарочай, Стану, що да ти купе,
що да ти купе от град, от пазар,
дали ти купе морена цоха?
- Ой, Михо, Михо, ой, първо любе,
мен не прилега морнана цоха!
Купи ми, Михо, стара робине
да си ми люле малоно дете,
да си го люле и да му пее.
Ходил е Михо на град, на пазар,
купил е Михо стара робине,
та я доведе Стани на двори.
Стана хи даде малоно дете,
малоно дете с летвана люлка.
Стара робине сама остана,
сама остана с малоно дете,
детено люле и песни пее,
хем песни пее и жално плаче:
- Нанни ми, нанни, Михово чодо,
Михово чодо, Станино дете,
Станино дете, бабино внуче!
Сой съм люлела Миха и Стана,
Миха във ръки, Стана във люлка,
та че съм сега стара робине...
Отде е зачу хубава Стана,
та си на Михо тихо ромони:
- Ой, Миху, Миху, ой, първо любе,
каква ми купи стара робине,
ела да чуеш що песне пее!
Га са се скрили Михо и Стана,
пак е запела стара робине:
- Нанни ми, нанни, Михово чодо,
Михово чодо, Станино дете,
Станино дете, бабино внуче!
Сой съм люлела Миха и Стана,
Миха във ръки, Стана във люлка,
га че съм сега стара робине...
Михо робини тихо ромони:
- Мари, робиньо, стара робиньо,
оти ми люлеш малоно дете,
хем песни пееш и жално плачеш?
- Ой, Миху, Миху, майчину сине,
как да не люлем, как да не плачем -
йе си съм тебе в ръки държела,
а пък съм Стана в люлка люлела.
Га бехте другож малки дечица,
аз ва проводих сай долу, долу
да ми пасете дребни телчица,
та ва окрадаха черни татаре,
окрадаха ва, продадаха ва.
Йе си разкопчи сърма елече
да ти погледнам от десна страна,
от десна страна под бела ръка,
да си ми видем какво си имаш.
Ага си Михо елек разкопчи,
га си погльодна стара робине,
че си ми виде нишен под ръка
и си познала Миха и Стана.
Стана на Миха тихо ромони:
- Ой, Миху, Миху, ой, първо любе,
та не сме били до двана брата,
до двана брата, до два близнака!
Дьо да накладем до два силни огне,
да се метнеме във огньовене
да ни са простьот врют греховене,
пък ще оставим стара робине
да си ни гльода малоно лете.
Стара робиня тихо ромони:
- Немойте наклада два силни огне,
ам ми хваните един нах изник,
един нах изник, друген нах заник.
Тогав хванаха един нах изник,
един нах изник, друген нах заник,
да хми са простьот врют греховене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016