* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
че са я робили дванайсет годин.
Михал войвода робини роби,
робини роби, за себе дели -
една ми стара, една ми млада.
Стара робиня Станка я звяха,
млада робиня Мария звяха.
Млада робиня за жена взема,
Станка робиня за ратакиня.
Че му й станала мъжка рожбица,
че са отишли в рава морава,
в рава морава, на бели шатри.
И до шатрите равна градинка,
а в градина Михал войвода,
Михал войвода с млада Мария.
Михал войвода яде и пие,
яде и пие и се весели,
среща му стои Станка робиня,
чаша залива и я прелива
с червено вино и с дребни сълзи.
Михал войвода Станки думаше:
- Ой ми те тебе, Станке робиньо,
защо ми чаша лееш, заливаш,
с червено винце не я доливаш,
а я преливаш със дребни сълзи?!
Станка Михалюм вярно продума:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
я излез навън, та си погледай -
на бели шатри дребен дъжд вали;
ти като ядеш, ядеш и пиеш,
на твойта шатра кървав дъжд лети!
Михал войвода Станки думаше:
- Ой те теб, Станке, стара робиньо,
я да м' попейш днешната песен,
що я пееше, кога Иванча,
в люлка гуждаше и люлееше!
Станка робиня Михалюм дума:
- Не можа пея днешната песен,
кат' люлка люлях, дето я пеех!
Михал войвода робини дума:
- Ой ми те тебе, Станке робиньо,
ако на тебе с ръка посегна,
нека ми ръка цяла изсъхне;
ако на тебе крака си издигна,
нека ми крака досуш откапе!
Тогаз ми кликна Станка робиня,
че ми запея днешната песен,
щото пееше, кат' люлееше:
- Нанни ми, нанни, Иванчо,
нанни, Иванчо, синово дете,
синово дете, щерино дете!
Михал войвода с ръка посегна,
че му ръката цяла изсъхна.
Тогаз войвода Станки думаше:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
отде ти знаеш, че това дете
е синово ти и щерино ти?
Станка робиня Михалюм дума:
- Ой ми те тебе, Михал войводо,
и ти си имаш дор два белега -
на дясна ръка е кръстен белег,
а на лявата е саблен белег;
оттам си зная, дето си мой син!
Тогаз се вгледал Михал войвода
в двата белега на ръцете си,
та си повярвал, дет' му е майка...
Стара робиня майка му стана,
млада робиня сестра му стана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016