* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Спиш ле, Миле, разбуждай се!
Турци земя поплениха,
що е старо, подгазиха,
що е хубаво, залюбиха,
що е младо, заробиха,
останаха две дечица,
две дечица - сирачета,
сирачета - близначета,
един Янко и Янинка.
Останаха на път на разпъкье,
на друм на раздрумье.
Край дечица никой нигде нема.
Ветер дува - дечица люля,
роса роси - дечица баня;
сърна мине - дечица надои.
Па раснаха двете, пораснаха;
от Янкоте по-юнака нема,
от Янинка по-хубава нема.
Па са ги турци запленили,
па ги двете, Миле, раздельили,
Янко дали у друга града.
Дошло ред Янко да се жени,
Янко ходи, мома тражи,
а Янинка - негова прилика.
Па се двете, Миле, бре, вземаха.
Водиха се, Миле, до три годин,
па сдобиха това машко дете.
не е дете, Миле, като дете,
най е дете люта змия!
(и т.н.)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016