* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Бог да убие еничерството,
що си поплени стара Влахиня,
стара Влахиня у Струмичкото,
малечок Йован у Радовишко,
мома Елена у Кочанското!
Раснали са, па и пораснали,
малечок Йован - голем капитан.
Засакал си е мома Елена,
и се засакал, и се вземали,
и си сдобили мъжко детенце.
Па се чула стара Влахиня,
стара Влахиня - църна робиня.
Па са я хванали дете да чува.
Кога немало Елена и Йован,
стара Влахиня дете люлела,
дете люлела - песна пояла:
- Нани ми, люли, мъжко детенце,
ем зетово ми, ем кьеркино ми!
Па я е дочул малечок Йован,
малечок Йован - голем капитан,
та на Влахиня тихом говори:
- Мари Влахиньо, стара Влахиньо,
мари Влахиньо, църна робиньо,
зощо си поеш такваа песна?
- Море Йоване, малечок Йован,
малечок Йован - голем капитан,
я си стани утре рано,
я си иди доле под село,
та да видиш зелени ливади, -
сите ливади роса избило,
наша ливада - кървава роса!
Па си ошел малечок Йован
доле под село - зелени ливади.
Сите ливади роса избило,
негова ливада - кървава роса.
Па си дошел Йован до дома.
Кога са се сите разпитали,
стара робиня - стара им макя.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги раздвоили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016