* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Подухнал е тийок ветер,
леле, Яно, бело, Яне,
тийок ветер горянино,
па занесе бело Яне,
занесе го, отнесе го,
при Димово сиво стадо.
Догледа го дели Димо,
та го съкна сос пцетата:
- А бре, у бре, гриви пцета,
да хванате диви вълка!
Я Яна му говореше:
- Ой ле Димо, дели Димо,
това не е диви вълка,
това си е бело Яне,
отбрани ме от пцетата,
азе кье те дар дарувам,
азе кье те брат братима. -
Я Димо й говореше:
- Леле Яне, бело Яне,
у гора се дар не дава,
у гора се брат не фата,
у гора се либне либи.
Залиби я дели Димо,
водили се три години.
Дал им Господ мъжко дете,
мъжко дете нишанлия:
очи има - поглед нема,
ръце има - пръсти нема!
Проговори бело Яне:
- Леле Димо, дели Димо,
да си идеш на нов пазар,
да си купиш слугинчица,
да ни люля мъжко дете.
Па си ойде дели Димо,
даведе си слугинчица,
па им върши три работи -
сос нога им дете люля,
сос ръка им памук преде,
сос уста им песен пое:
- Нани, люли, мъжко дете,
мъжко дете нишанлия,
и од брата и од сестра!
Кога са се поразбрали,
ега ле са брат и сестра,
живи са се прегърнали,
мъртви са се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016