* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Чуйте, старо, чуйте, младо,
потъмняло е слънцето,
повехнала е гората,
пресъхнала е водата,
изсъхнала е тревата,
затръбила е бурия
низ тая зелена кория.
Пусти са турци минали,
що е старо, под нож клано,
що е младо поробено.
Янко, Янинка двенките
и двете бека близнета,
и ним ги турци водеха.
Расли, що са расли,
стана Янко за женитба
и Янинка за домене,
та се двамата вземали.
Мина се много и мало,
много, мало-две години,
мъжка си рожба добили.
Янко на пазар тръгваше
и на Янинка думаше:
- Я кажи, кажи, Янинке,
що да ти купя от пазар,
от пазар, либе, армаган?
Янинка Янко думаше:
- Нищо ми, либе, не купувай,
доведи, либе, доведи
слугинчица, отменчица
да гледа, либе, детето,
та я измета да шетам.
Янко Янинка послуша,
та си на пазар отиде,
та й доведе, доведе
слугинчица, отменчица.
Слугиня дете люляше,
люляше, люто кълнеше:
- Дете ли си, змия ли си,
и аз съм деца имала,
и двете бяха близнета.
Янко, Янинка двенките,
не са били като тебе.
Мен ме роб поробиха,
а ним ги турци взеха.
Отде я зачу Янинка,
та си при Янко отиде
и си на Янко думаше:
- Либе Янко ле, Янко ле,
слугиня дете люляше,
люляше, люто кълнеше:
"Дете ли си, змия ли си,
и аз съм деца имала,
и двете бяха близнета.
Янко, Янинка двенките,
не са били като тебе.
Мен ме роб поробиха,
а ним ги турци взеха.
Либе Янко ле, Янко ле,
това е нашта майчица.
Досега сме били мъж и жена,
оттук натам - брат и сестра.
Ти ще станеш ясно слънце,
аз ще стана месечинка,
малко дете - ясна звезда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016