* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Закукала кукувица
на люляка разцъфтяне,
разцъфтяне, разлюляне,
като кука, дори дума:
- Спиш ли, Мильо, събуди се,
пиян ли си, трезен ли си,
турци мера размириха,
кръстом я кръстосаха,
кръстосаха, заробиха.
Що бе старо, посякоха го,
що бе младо, поробиха го,
що бе дете пеленаче,
под коне потъпкаха го.
Само остало Иринка и Янко.
Тях ги взели, завели.
Иринка се слънце захожда,
а Янко дек изгрява.
Раснали, пораснали.
Стана Янко за женене,
а Иринка за искане.
Тръгна Янко да търси,
ред села, ред градове
и до Иринчино село отиде.
Сред село хоро играеше,
Иринка хоро водеше,
Янко Иринка хареса,
хареса и се подява.
Кога са в черкови отишли,
отишли да ги венчават,
черкови се затворили,
полюлейте изгаснали,
поповите онемяли,
дяконите ослепяли.
Попови кажат дякони:
- Да не сте нещо роднина,
та се черкови затварят,
та се полюлеи угасват,
попове онемяват
и дякони ослепяват?!
Тогаз се те познали,
познали и още разбрали,
че са двама брат и сестра,
от една майка родени,
от една майка рожденна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016