* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ябучица род родила
на две стребла две ябуки,
на трекьото паун пее,
като пее, та нарича:
- Чуйте, мало и голямо,
турци града поплениха,
шчо бе старо, погубиха,
шчо бе младо, поробиха.
Току ми е останало
еден Янкул и Янина.
Та растоа, нарастоа,
та си се двата увзеха,
та мъжко дете родиа.
Не е дете като дете,
току си е змия в гора.
Яница Янкул думаше:
- Янкуле, първо любене,
а иди си на нов пазар,
та ми купи стара баба,
стара баба робинчица,
да ми люля мъжко дете.
Та отиде на нов пазар,
та й купи стара баба,
стара баба робинчица,
да им люля мъжко дете.
Та го люля и му пее:
- Нани ми нани, детенце,
мило на баба внученце
от мойго сина Янкула,
от моя шчерка Яница.
Де я дочула Яница,
та на Янкула думаше:
- Янкуле, маре Янкуле,
а послушай тая баба,
като пее, шчо нарича
та сме били брат и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016