* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ябълка е род родила,
всяка вейка по две, по три,
най на върха жълта дюня,
на дюнята пъстро пиле,
дваж ми гукна, триж ми трепна:
- Спиш ли, Мильо, разбуди се,
турци село изпъльниха,
що бе старо, загубиха,
що бе младо, заробиха.
Останаха две дечица,
две дечица близначета,
близначета, сирачета,
едното е Янкола,
другото е Янинка,
едното е горно поле,
другото е долно поле.
Та растоха, нарастоха,
та се взеха тия двете,
та сдобиха мъжко дете -
не е дете като дете,
ми лю ми е люта змия.
Янинка отговори
на Янкола, неин стопанин:
- Ой, Янкола, мой стопанин,
кога идеш в Сяр на пазар,
да ми купиш стара баба,
стара баба робинчица,
да ни бави мъжко дете!
Янкола я послуша,
та отиде в Сяр на пазарь,
та й купи стара баба,
стара баба робинчица,
да хни бави мъжко дете.
Ем го бави, ем му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
не си дете като дете,
ми лю ми си люта змия,
от що ми си от брат и сестра.
Янинка я зачула,
отговори на Янкола:
- Ой, Янкола, мой стопанин,
стара баба робинчица
ем ни бави мъжко дете,
ем го бави, ем му пее:
"Нани, нани, мъжко дете,
не си дете като дете,
ми лю ми си люта змия,
от що ми си от брат и сестра."
Янкола си запита,
си запита стара баба:
- Мари бабо робинчице,
кат ми бавиш мъжко дете,
ем го бавиш, ем му пееш:
"Не си дете като дете,
ми лю ми си люта змия,
от що ми си от брат и сестра" -
отде знаеш, стара бабо?
- Ой ле, синко Янкола,
ми я ви съм стара майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016