|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Не ходи по мрак на вода!
- Момле ле, мари, хубава,
не ходи примрак на вода,
нам е водата далеко,
вирето ни е дълбоко,
дървето ни е високо,
та ражда листе широко
и прави сянка дебела,
легна щеш, момне ле, заспа щеш,
нема кой да те разбуди!
- Юначе, лудо и младо,
защок е тебе за мене?
Я имам братя двамина,
та свират кавал сребърен,
единът свири вечеру:
"Лягайте, луди и млади,
утре штим рано да станем,
на невеста штим идем!"
Другият свири утрину:
"Станвайте, луди и млади,
гечно е време станало,
ясно е слънце огряло,
на невеста щим да идем!"
Станаха, та ми търнаха.
Га за невеста да идат,
орачете ми оряха
и вишничките цветяха;
га със невеста дойдоха,
косачите ми косяха
и вишничките зрееха,
та хи зълвине беряха,
невястену хи даваха.
Петково, Ардинско (СбНУ 12/1895, с. 29, № 6; =Стубел 1952, с.
55); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|