* * *

Настойчив ухажор

Видях мома хубава
според бельък Дунава,
бело си лице миеше,
чърни очи стреляше.
Шибнах конян нах нея,
те побегна от мене.
Порекох й, махнах й:
- Стой, девойко, не бегай,
я съм у вам снощи бил,
с майка ти съм вино пил,
с бубайко ти ракия,
и тебе съм видовал,
нишан ти съм оставил
двеста-триста грошове,
пет пръстена леяни.
Повърни ми, моминке,
от тристана двестана,
от петтяхну единян.
- Не повръщам, юначе,
ни червена дуката,
я те не съм молила,
ни молила, зовала,
ти се у нас молеше
като просяк на врата:
"Дай ми, дедо, момата,
че и мене требува,
да ми вари и пече
кога що й донеса,
кога фасул със булгур,
кога леща с бабульки."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019