|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Ходих горе, ходих долу,
нийде ми село не хареса,
освен село Маринкино,
Маринкино, Гергинкино.
Маринчица хоро играй
и аз седях, седях, гледах,
кон го крака заболяха,
мен ме очи вчетвориха,
слезох от конче, сведох клонче,
сведох клонче, вързах конче,
че се улових до Маринка,
до Маринка, до Гергинка.
Брата й е сред хорото,
нея гледа, глава вие,
мене гледа, нож потегля,
аз се пуснах от Маринка,
от Маринка, от Гергинка.
Завет, Исперихско, преселн. от Белица и Царев дол, Тутраканско
(СИБ 1/1962, № 985 - "На хорото момин брат се заканва на чужд юнак").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|