|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Снощи си пуснах кончето,
пуснах го да се напои.
Конче ми вода не пие,
ами нагоре гледаше
и си нагоре възбяга.
Кога се вдигнах, погледнах, -
мома платно белеше
на бял камък мармарен,
бяло си було переше
с малъмено копанче.
Черни си очи шалаше,
и шалаше, мяташе,
веднъж коня, дваж мене.
Я си сбодох кончето
и тя хвана да бяга
низ дълбоки падини,
низ честите къпини.
- Стой, момиче, не бягай,
ми нали ме познаваш?
Я снощи съм у вас бил
със майка ти вино пил
и с баща ти - ракия.
Та си кърпата забравих
кърпата - главеничката,
кърпата - пълна със стафиди
и в стафидите - пръстенът.
На пръстенът пишеше
моето име и твоето
моето име - Тодор
и твоето - Тодорица.
Заберново, Малкотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|