* * *

Настойчив ухажор

Петко си Ради, либе ли Радо, тихо говори:
- Кога те питам, право ми кажи,
право ми кажи, та ме не лъжи -
що те майка ти се вечер съди,
се вечер съди и след вечеря?
Дали й не си вода наляла,
дали й не си дърва насякла?
Рада си Петко, либе ли Петко, тихо говори:
- Кога ме питаш, право да кажа,
право да кажа, да те не лъжа -
защо ме мама се вечер съди,
се вечер съди, се по вечеря,
се по вечеря и след вечеря.
И рано съм им вода наляла,
и рано съм им дърва насякла.
Съди ме мама се по вечеря,
се по вечеря и след вечеря,
все зарад тебе и според тебе -
из път вървиш, камъни береш,
на къщи хвърляш, кермиди трошиш;
из път вървиш, плетища кършиш;
из улица вървиш, камъни береш,
камъни береш, кучета дразниш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019