* * *

Настойчив ухажор

Сви се хоро на равна рудина,
у хорото Миля Загоркиня.
Леко пое - далек глас се чуе,
леко игра - далек земя тресе!
Дочул я е овчар из горага,
па на стадо потийом говори:
- Фала тебе, мое сиво стадо,
тизе лежи под китната круша,
я че слезнем доле у селото,
да се хванем у сред у хорото,
да подстъпнем Миля Загоркиня,
да не пое толко гласовито,
да не игра толко тресовито!
Премени се Станко, начини се,
та си тури капа вучетина
и облече кожух мечетина.
Па си стана Станко, та си ойде,
та си ойде долу у селото,
па се хвана у сред у хорото.
През две, през три нога подвлачуе
да подстъпне Миля Загоркиня,
а Миля му потийом говори:
- Мирно седи, овчарко будалко,
че е тука моя мили брата,
на менека руса глава връти,
а на тебе остра сабля маха!
А Станко ю потийом говори:
- И он юнак, и азека юнак!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019