* * *

Настойчив ухажор

- Стояно, моя дъщерьо,
бела бе като кадъна,
червена като ябълка.
Откак те майка оглави,
лю еднъж жълта пожълте
и още бледа поблядне,
нито ми запя, засвири,
нито на хоро отиде.
- Бледне ща, майчо, жълте ща,
га си Стояна не даде,
дено Стояна галила,
планинско младо овчарче.
- Дъщеро, мари, майчина,
де са сте, мари, видели,
видели и бендисали?
- Мале ле, старо мале ле,
видели са сме, видели
на студенине врисьове -
я точех вода студена,
той поя конче хранено,
та си ми рече, мале ле:
"Момице, мари, хубава,
конче ми вода не пие
за твойне бели харкоми."
Чудих се, майчо, маих си,
даль да му конче напоя,
че си му конче напоих,
та че ми рече, мале ле:
"Момице, мари, хубава,
мен конян зоба не яде
за твоян ален миндилчек."
Чудих се, мамо, мислих си,
даль да му коня назобя,
че си му конче назобих
със моян ален миндилчек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019