|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Мома седи над бял Дунав,
според бели Дунава,
бяло си лице миеше,
черни си очи стреляше.
Шибна конче нах нея,
тя набегна от него.
Той й махна, рече й:
- Седи, моме, не бягай
я съм снощи у вам бил,
с майка ти съм вино пил,
с бубайка ти ракия,
и тебе съм видявал.
Нишан ти бях оставил,
двеста-триста грошове,
пет леяни пръстени,
повърни ми адиня.
- Ни повръщам, юначе,
я та не съм молила
като просяк на врата:
"Дай ми, бабо, момата,
да ми вари и пече,
кога кина й донеса -
ако е леща с бубулки,
ако е ориз със дрянки."
Старцево, Маданско; хороводна (Кауфман-Тодоров 1970, № 1595).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|