* * *

Настойчив ухажор

Изяздил ми млад неженет,
изяздил ми враня коня,
по планини, по рудини,
па разгледа горе, доле,
горе, доле, Цибро поле.
Там согледа до три хора,
зави коня, ойде на хоро,
та постоя, та погледа.
Не хареса това хоро,
бутна коня, ойде друго.
Не хареса друго хоро,
бутна коня, ойде трекьо,
и там стоя, и там гледа.
Кон му цвили, отговаря:
- Фала тебе, млад харенет,
доста стоя, доста гледа,
мои нозе дървя не са,
моя снага камик не е,
мои очи звезди не са,
моя душа мъгла не е!
Доста стоя, доста гледа,
хе момата у хорото,
у хорото, на танецо,
слезни коня, поби копье,
поби копье неносено,
вържи коня неяхана,
па се хвани до момата,
построши я, посломи я
като вейкя бел босильок,
като ветър буйно жито!
Послушал е млад неженет,
поби копье неносено,
върза коня неяхана,
па се хвана у хорото,
у хорото мома Милка,
та я строши, та я сломи
като смида паламида,
като ветър буйно жито,
като вейкя бел босильок.
А она му отговаря:
- Мируй, варуй, чужд юначе,
хе то брат ми, дека гледа,
над менека главя върти,
а над тебе сабля върти!
А он си отговаря:
- Фала тебе, мома Милко,
ако върти, нека върти,
ако тегли, нека тегли -
ти си моя, па си моя!
Па я качи на конята,
бутна коня, занесе я.
Станянине, господине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019