* * *

Настойчив ухажор

- Бре Петрунко, малай моме,
толкоз села обийдоме,
нийде хоро не найдохме,
нито хоро, нито сборо;
па отидохме в Петрунско село,
тамо хоро най-найдохме,
ем е хоро, ем е сборо.
Я постоях та погледах,
па си слезнах от враната коня,
па се хванах на хорото,
на хорото до Петрунка.
Па я скърших, па я сломих,
като смида паламида,
като ветър буйно жито,
като вейка бел босилек.
Проговори бре Петрунка:
- Стига, стига, лудо-младо,
я го брат ми дека стои,
на менека глава върти,
на тебека ножо вади.
- Играй, играй бре Петрунко,
и он глава и я глава
и он ножи и я ножи.
А кога те дома отведа,
с брат ти вино га пием,
ще си хвърлим тия остри ножи,
твойте очи тех да ги не гледат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019