|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Маринко, мое дъщеро,
откак та майка оглави,
бяло ти лице пожълте,
тьонка ти снажка повяхна.
- Сохна ща, майко, вехна ща,
яга ме, майко, не даде,
дено Марийка галяше,
планинско бяло юначе.
- Де сте се, мари, видяли,
видяли та й бендисали?
- Видяли са сме, мале ле,
на високана планина,
на двана вриса студени.
Той пое конче хранено,
я точех вода студена.
Конче му вода не пие
за мойне бели аркуми,
кончено зоба не яде
за мойне равни скутове.
Та си му конче напоих
със мойне бели харкуми
и си го зоба назобих
на мойне равни скутове.
Славейно, Смолянско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 399).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|