|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Ах, Марийке, мър девойке,
вредом ходих аз по свето,
нийде хоро аз не найдох,
току найдох ваше село,
хоро играит, песен пеит,
песен пеит, гайда свири.
Аз постоях, че погледах,
конюм крака омаляха,
очи му се шчотуриха.
Слязох от кон, побих колю,
побих колю, свързах коню,
че се хванах на хорото,
на хорото въз Марийка,
въз Марийка, баш девойка.
Най кат' играх, най кат' играх,
настъпих я по крачето,
по крачето, по пръстецо,
по пръстецо мъночкото.
Тя ми вярно, вярно дума:
- Играй, играй, че си юнак,
мъдро играй, мъдро тропай -
батю свири из хорото,
буля гледа от далеко,
буба седи на камъко,
мъдро играй, мъдро тропай!...
Шумен, кв. Дивдядово (СбНУ 42/1936, № 466 - "Отиват на хорото
в нейното село"); шчотуриха - вчетвориха, започнал да вижда двойно.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|