* * *

Настойчив ухажор

Драганчице, Драгано,
за лудо си хубава,
за по-лудо - гиздава,
кога ти е макя зла -
никъде те не пуща,
ни със дружки на хоро,
ни с невести на вода.
Моли Бога, Драгано,
макя ти да се поболи,
да поиска понуда,
понудица водица
от Буковец кладенец!
Моли Бога Драгана,
молила и измолила -
поболи се макя й,
та поиска понуда,
понудица водица
от Буковец кладенец.
Па си увзе Драганка
до две стомни шарени,
та отиде Драгана
на студена водица
на Буковец кладенец.
Там завари Драгана -
до три хора играха...
Едно хоро все моми,
друго хоро невести,
трекьо хоро ергени.
Па остави Драгана
до две стомни шарени.
Не хвана се Драгана
ни в невести, ни в моми,
но се хвана в ергени
до Илия гидия,
до проклети комшия.
Илия стъпя, пристъпя,
на нога я настъпя,
папука й разцапи.
Драгана му говори:
- Бре Илийо гидийо,
бре проклети комшийо,
не знам ли те чий си син? -
Баща ти беше говедар,
селски говеда пасеше,
та си тебе хранеше;
макя ти чуждо предеше,
та си тебе обличаше!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019