* * *

Настойчив ухажор

Вредом ходя, вредом гледам,
нийде село не харесвам,
най харесвам туйка село -
Маринкиното, гъркинкиното.
Сред селото хоро играе,
та постоя та погледам,
коня му крака отмаляха,
мене очи заболяха.
Таз Маринка, таз гъркинка
пременена, пребелена,
с тънка риза пременена,
с шала даже до земята.
Слязох от конче, вързах конче,
че се хванах при Маринка.
Нан как скокнах, нан как тропнах,
настъпих й чехълчето,
чехълчето и бяла пола,
та ми рече таз Маринка:
- По-полека, младо ябанджийче,
да не ме настъпиш, да не ме засрамиш -
ей го бате отде гледа,
с очи сочи, с глава клати.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019